Как да определиш стандарта си на живот и три начина да го запазиш?

В днешната статия за лични финанси ще ти помогна да определиш стандарта си на живот. Също така ще ти дам и някои идеи как да го запазиш и дори подобриш във времето. Сигурна съм, че си срещал и използвал понятието „стандарт на живот“. Хората го употребяват, за да опишат как изглеждат, какъв е начинът им на живот или притежанията и постиженията, които имат.

Тук обаче се допуска една основна грешка. Стандартът на живот се определя не от дохода, който имаме, а от разходите, които правим. Това е сборът от стоки и услуги, които едно лице или семейство потребява за единица време (обикновено за един месец), за да се издържа.

Стандартът ти на живот представлява структурата на разходите, които плащаш.

Тези разходи се делят на 4 основни категории:

Категория №1 – Текущи разходи

Това са всички онези повтарящи се и сравнително предвидими разходи, които правиш. Те обикновено включват средства за поддържане на домакинството (сметки, храна, кредити, наеми, застраховки), които задължително плащаш.

Категория №2 – Екстра разходи

Това са разходите ти за осигуряване на качество на живот. Могат да бъдат непредвидени (ремонт, медицински грижи) и предвидени (почивки, екскурзии, дрехи, обувки). И имаш избор дали да ги правиш или не.

Категория №3 – Стратегически разходи

Това са разходите за цели, които надвишават 1-2 годишния ти приход – стартиране на бизнес, образование на деца, покупка на жилище, по-скъпа кола и др.

Защо е важно да знаеш своите разходи? Защото не можеш да контролираш и управляваш нещо, което не знаеш и не можеш да измериш. Така наречената „Златна формула“ за разпределяне на разходите гласи, че не повече от 50% от приходите ти следва да отиват за текущи разходи, 30% за разходи, свързани с качеството на живот, и поне 20% за стратегическите ти цели.

След като вече научи как да определиш стандарта си на живот, ще ти покажа три начина как да го запазиш:

Начин №1 – Авариен фонд

Това е резерв от ликвидни средства, който да изградиш и използваш за спешни разходи или изгодни покупки.

Неговият размер зависи от това колко голямо е домакинството и дали ти предстоят краткосрочни финансови цели (в близката 1-2 години). Обичайният размер на този буфер е 1-3 средномесечни разхода за сам човек и 3-6 средномесечни разхода за 3-4 членно семейство. Необходимостта на този фонд е продиктувана от това да имаш достъп до средства при непредвидени ситуации, които могат да нарушат стандарта ти на живот. Подходящ финансов инструмент за този резерв е да имаме определена сума пари вкъщи (не прекалено голяма поради риска от кражба) и средства в банкова сметка, за да бъде лесно достъпен.

Начин №2 – Застраховане

Застраховането е защитата на нашия стандарт на живот в случай на по-сериозни събития, които ако настъпят, ще ни струват много скъпо.

До момента не е известен друг начин освен застраховането, което да ни позволява да прехвърлим риска от събитие, за което не сме готови, на някой друг. За съжаление ние българите си патим от сянката на миналото и ползваме застраховането само, ако то е задължително – застраховка „Гражданска отговорност“, евентуално „Каско“ на колата и имуществена застраховка на жилището и то ако имаме кредит и банката го изисква.

Най-пренебрегвана е застраховката „Живот“, като най-честата причина е, че точно на нас няма нищо да ни се случи. Да, но статистиката е на друго мнение – България е една от страните с най-висока смъртност в света. Не се замисляме, че всъщност може цялото ни богатство да е жилището, което имаме, и ако с него се случи нещо непредвидено, ще останем на улицата или ремонтът може да бъде над възможностите ни. Да не говорим, че ако се случи произшествие с колата, вероятно ние ще сме в нея. Една поговорка гласи:

Късно е да копаеш кладенец, когато си жаден.

Застраховката се прави преди да се е случило нещо, защото тогава вече ще е късно, и обикновено най-доброто време да я направиш е сега.

Начин №3 – Инвестиране

Това е начин за съхраняване на стандарта ти на живот за по-голям период от време и постигане на дългосрочните ти цели.

Инвестирането работи на принципа на капиталова доходност чрез закупуването на активи, който е единствения начин да победим инфлацията. Причината е, че стойността на активите също расте във времето. Инвестирането не носи фиксирана годишна доходност, а възвръщаемостта от различните инструменти е обвързана с определен риск от загуби. Затова изборът на подходящия за теб инвестиционен инструмент зависи основно от твоя инвестиционен хоризонт и твоята поносимост към риск.

С първите два начина положихме основите за съхраняване на твоя начин на живот на нивото, на което е.

Аварийният фонд и застраховането ти дават възможност да решиш краткосрочните си цели и да се предпазиш от непредвидените събития, които могат да нарушат начина ти на живот.

Да, но за да го поддържаме за по-дълъг период от време, е необходимо нещо повече. Това се налага по една проста причина – инфлацията. Както знаеш инфлацията, представлява нарастване цената на всички активи във времето. Това обаче води до намаляване на покупателната способност на парите. С една и съща сума пари няма да можеш да си купиш същите неща. Затова добре прецени размера на средствата, които имаш в аварийния фонд и изобщо в банкови сметки и депозити. Няма депозит в света, където доходността му за 10 години да е над инфлацията. В България средната доходност от депозитите е 2-3% при инфлация 5%-6%. Това означава, че държейки повече пари в банка, се съгласяваш да губиш всяка година по 3% от стойността на твоите пари. Стоят ли парите ти на депозит, инфлацията рано или късно ги стопява. Затова ти е необходим и Начин №3 – инвестирането, което да съхрани парите ти във времето.

Твоята задача сега е да определиш какъв е твоя стандарт на живот и къде се намираш спрямо формулата за разпределение на разходите. Набележи следващите стъпки как да го запазиш и си постави за цел да спестяваш поне по 10% месечно от приходите си. 

Можеш да научиш и как да подобриш личните си финанси в 3 стъпки още сега.

[maxbutton id=“1″ ]